Предлагане на образователна програма, насочена към насърчаване на осведомеността сред децата и юношите (на възраст 6—15 години) относно соматичните и психологическите последици от затлъстяването. Тази програма следва да бъде разработена от здравни специалисти като лекари и психолози с цел разпространението ѝ в училищата с цел борба с тормоза и дискриминацията в училищата.

Важно е наставниците и учителите да имат повече свобода на действие по отношение на правилата, които учениците трябва да следват, но почти винаги дискриминират хората с увреждания. Например в продължение на 6 години съм хронично болен, така че спазването на правилата за присъствие е много трудно. Дори когато съм добър студент и правя това, което трябва да направя, все още не мога да направя занятия поради тези неудобства, които важат за всички. По-малкото посещаване обаче няма да повлияе на значението на моята диплома в университета. Уврежданията не винаги са видими или известни. Хроничното заболяване също е увреждане, така че да им се дадат повече права, вместо да се налага да пропиляват друг шанс или нещо. Разболеваемостта отнема достатъчно време.

Помага на хората със здравни проблеми да пътуват, работят и учат по по-приобщаващ начин. По-конкретно, един пример би могъл да се уверим, че някой, който се нуждае от специални лекарства, ги получава, когато е необходимо.

Разполагаме с много данни с ползите да имаме лице с диагнози като работник. Работата е огромна за всеки човек, но особено за човек, който е изправен пред някаква диагноза. 2024 г. е година от решаващо значение за подобряване на нивото на образование, за подобряване на положението с осведомеността относно болестите, в този случай множествената склероза. Има ли вече проекти по тази тема? Да, но искам да видя проект на равнище ЕС, при който всяка държава може да се възползва от проекта, да има същото ниво на осведоменост и знания като в Белгия и Хърватия. Вече са направени някои подобрения, но има нужда от повече, където хората с хронични заболявания могат да се застъпват за нашето заболяване и нашите нужди.

Включването на гласа на пациентите в научните изследвания е жизненоважна стъпка към постигането на по-ориентиран към пациентите подход към здравеопазването. Чрез активното участие на пациентите в изследователския процес можем да придобием ценни идеи и гледни точки, които обогатяват разбирането ни за здравните проблеми, резултатите от лечението и качеството на грижите. Тази идея има за цел да насърчи участието на пациентите в научните изследвания и да насърчи партньорствата за сътрудничество между изследователите и пациентите. Ангажираността на пациентите гарантира цялостно разбиране на здравните въпроси, като съгласува целите на научните изследвания с нуждите и приоритетите на пациентите. Освен това приносът на пациентите усъвършенства методологиите, което води до ориентирани към пациентите и чувствителни в културно отношение научноизследователски проекти. Нека се обединим и да се застъпваме за по-приобщаваща научноизследователска среда, в която активно участват пациентите.

Едно от значителните предизвикателства, пред които са изправени хората, особено младите хора с ограничени финансови ресурси, когато участват в туристически дейности в Европа, е свързано с осигуряването на подходящи улеснения. В повечето европейски държави тази практика понастоящем е забранена, като се налагат строги санкции за неспазване. Едновременно с това увеличаващите се разходи за хотели, мотели, къщи и къмпинги всяка година правят дори най-основната форма на пътуване изключително недостъпна за младите хора и за домакинствата в неравностойно икономическо положение; сами по себе си дивите къмпинги не унищожават и не нарушават околната среда по никакъв начин, не оказват въздействие върху дивата природа или върху живота на растенията, а всъщност са дори по-екологосъобразни от традиционните ваканции.

Предлагам прилагането на идея, насочена към университетите в европейските държави, особено в областта на здравеопазването и спорта. Основната концепция е свързана с определянето на определена кредитна стойност, варираща от 0.5 до 1.5 ECTS (Европейска система за трансфер и натрупване на кредити), на студентите, записани във факултетни програми, които активно се занимават със спорт през всеки академичен семестър. Настоящото предложение има за цел да се обърне внимание на заседналия начин на живот и да се насърчат здравословните навици сред младите хора, тъй като уседналото поведение представлява значително предизвикателство в развиващите се страни. В рамките на Европейския съюз няколко нации показват ниска степен на участие на младите хора в спорта. Като възприемат този подход, факултетите могат активно да насърчават и улесняват интегрирането на физически дейности в университетските кампуси, като по този начин допринасят за цялостното благосъстояние на студентите. Една жизнеспособна стратегия за изпълнение на тази инициатива включва факултетите, които търсят специално създадено за тази цел финансиране и впоследствие създават подходяща инфраструктура и ресурси в подкрепа на активните здравни практики в своите кампуси.

Пер- и полифлуороалкилираните съединения (PFAS) често се свързват с нас. За да се предотврати отрицателното въздействие на PFAS върху нашето здраве и околната среда, следва да се въведе изискване за етикетиране в целия ЕС. Това ще ни позволи да разберем дали използваните от нас продукти съдържат PFAS и дали представляват риск за нашето здраве или за околната среда. PFAS са свързани с рискове за здравето, като рак и чернодробно увреждане, и също така замърсяват околната среда, включително подпочвените води. Поради дълголетието си те могат да причинят значителни щети на околната среда. Въпреки известните рискове за здравето и околната среда, нищо не е направено, за да се предотврати използването на PFAS. Ето защо призовавам за въвеждане на общоевропейска схема за етикетиране с цел повишаване на прозрачността. Това би ни предоставило необходимата информация, за да направим информиран избор на продуктите, които използваме, и би насърчило производителите да търсят алтернативни, по-безопасни съставки. В крайна сметка това ще спомогне за опазването както на нашето здраве, така и на околната среда.

Що се отнася до електрификацията на нашата инфраструктура за мобилност, прекалено голям акцент беше поставен върху електрическите превозни средства (ЕПС) и необходимата инфраструктура за зареждане на електрически превозни средства. Електрическите велосипеди и електрическите скутери обаче са с 15 пъти по-висока енергийна ефективност от електрическите превозни средства (измервателен уред * пътник/Jules), тъй като автомобилът се нуждае от повече енергия, за да се движи ненужна маса, освен това повече от половината от всички ежедневни пътувания са на разстояние по-малко от 3 мили, поради което лесно могат да бъдат заменени с възможности за електронна мобилност. Освен тези забележителни предимства е налице слаб политически интерес към насърчаването и развитието на инфраструктурата за тези ефикасни транспортни средства. Нуждаем се от общи за целия ЕС пристанищни и зарядни станции за леки превозни средства с електрическа мобилност, които да позволяват на всеки производител на електрически велосипеди да проектира своите електрически велосипеди и скутери в съответствие със стандартите на ЕС за док и зареждане във всички 27 държави — членки на ЕС-. Тази инфраструктура ще доведе до внедряване на електромобилност, което ще позволи на частните собственици да обезпечат и таксуват своите електрически велосипеди на улицата, ще намали разпръснатостта на отдаването под наем на електрически велосипеди и скутери в градовете чрез осигуряване на определено пристанищно пространство, както и ще намали оперативните разходи на дружествата за електромобилност, като по този начин ще се намалят цените и ще се увеличи търсенето от страна на потребителите.

„ЦУР“ позволяват стартирането на проекти по различните теми, които те представляват. Те дават възможност на институциите и гражданите да разберат по-добре към кого се обръща и с каква цел, например, се приема закон.

Използването на воден път не само е по-хигиенично и чисто от тоалетната хартия, но и е по-добро за околната среда. Средностатистическият човек използва 85 роли тоалетна хартия годишно, което може да бъде значително по-малко, когато тоалетните бидета станат по-общоприети в рамките на ЕС.

Нашата мисия е да оставим една по-малко замърсена планета за бъдещите поколения, отколкото всички ние открихме, като отново изтъкнем основната ценност на здравето. Ако говорим за здравето, не можем да пренебрегнем спорта. Искаме да въведем идея за устойчив спорт, който да може да се практикува съзнателно и да е от полза за отделния човек и заобикалящата го среда. Бихме искали да създадем оборудване за допълнително повишаване на осведомеността сред общността, правителствата и организациите относно истинската концепция за здраве, реалната концепция за практикуване на спорт и истинската концепция за опазване на екосистемата, като знаем, че спортът не може да се практикува в застрашена среда и че от своя страна той също така подкопава здравето.

Европейската мрежа от студентски спортисти би могла да насърчи обмена между народите и да направи проблемите видими за съответните институции.

Ендометриозата е инвалидизиращо заболяване, което засяга над 190 милиона души по света. Това заболяване причинява тежки крампи, хронична болка и безплодие и пациентите често чакат десетилетие, преди да получат подходяща диагноза. Въпреки разпространението ѝ, причината за заболяването остава неизвестна и лечението е съсредоточено главно върху овладяването на симптомите. Липсата на политически действия по този въпрос в ЕС е неприемлива. Милиони хора в Европа страдат от заболяването, което оказва въздействие върху тяхното благосъстояние, перспективите им за работа и възможностите им за образование. Не можем да позволим това положение да продължи. Трябва да предприемем незабавни действия за създаване на европейска стратегия за ендометриоза с цел подобряване на живота на милиони пациенти в Европа. Чрез сътрудничество в кампании за повишаване на осведомеността, подкрепа за съвместни изследователски проекти между държавите членки и създаване на съвместен склад с данни за ендометриозата можем да работим за по-светло бъдеще за пациентите с ендометриоза в цяла Европа. Страданието на тези пациенти не трябва повече да се пренебрегва. Време е ЕС да даде приоритет на научните изследвания в областта на ендометриозата и да подкрепи тези, които са засегнати от това заболяване. Заедно можем да постигнем промяна и да създадем по-добро бъдеще за всички, засегнати от ендометриозата в Европа.

Легализиране на асистираното самоубийство в целия ЕС.

Трябва да бъдем все по-загрижени за въздействието на изменението на климата върху нашите органи. Климатичната криза доведе до катастрофални наводнения, горещи вълни и суша в цяла Европа, както и до удължаване на сезона на цветен прашец. Данните показват, че тези климатични опасности водят до влошаване на симптомите на болести, проблеми с мобилността и по-висок прием на лекарства.

Качеството на живот е важна дискусия в областта на здравеопазването и трябва да бъде част от дискусиите относно климата на равнище ЕС.

Регулиране и уеднаквяване на профилактиката и достъпа до лечение на смъртоносни, но лечими форми на рак, тъй като някои държави имат значително по-нисък процент на преживяемост в сравнение с други в целия ЕС. Като се има предвид достъпът до отворен пазар на медицински решения, можем да се борим с тези смъртоносни заболявания.

Нуждаем се от повече образование относно правата на човека в медицината: има твърде много здравни специалисти, които отказват да се грижат за ЛГБТ + пациенти и нарушават правата на жените в постнаталния период с злоупотреби като „брачния бод“, ненужен от медицинска гледна точка допълнителен бод след раждането. Освен това значителен брой здравни специалисти все още отказват правото на аборт или контрацептиви. 

Значителен брой научни и социални изследвания подчертават значението на сексуалното образование в средното училище. Младите тийнейджъри се нуждаят от практическа и фактическа информация.

В някои общности въпросите, свързани със сексуалността, са табу и хората не ги обсъждат в домове, училища и центрове. В резултат на това подрастващите са изложени на опасност от полово предавани инфекции, психични заболявания и хронични здравословни проблеми, както и от дискриминация на ЛГБТК и тормоз в училище.

Едно от предизвикателствата тук е липсата на учители, които притежават необходимите знания и обучение, за да разпространяват подходяща и точна информация за сексуалното и репродуктивното здраве. Сред допълнителните пречки са противопоставянето от страна на културните и религиозните лидери, както и липсата на образование в областта на сексуалното и репродуктивното здраве като цяло, както на местно равнище, така и на равнище ЕС.

Нека обединим и предоставяме на учителите подходящата информация, подкрепена от учени и здравни специалисти, като отправна точка.

Следва да легализираме канабиса във всички държави — членки на Европейския съюз. Това ще спре организираната престъпност и мафията и ще увеличи приходите и работните места.

Освен това алкохолните и тютюневите дружества следва да бъдат подведени под отговорност. Въпреки че алкохолът и тютюнът са много по-опасни от канабиса, те са законни от много години. От дружествата следва да се изисква да връщат обратно в здравната система, за да компенсират заболяванията, за които допринасят.

От началото на пандемията всички чакаха изобретение на ваксина, тъй като тя е предназначена да бъде единственият начин за връщане към нормалния живот преди COVID-19. Сега разполагаме с няколко вида ваксини, но има хора, които се противопоставят на ваксинацията.

В Грузия антивакссерното движение е доста силно. В много случаи причината за това е липсата на познания. Много хора смятат, че ваксината е опасна. Местните органи следва да организират прояви, онлайн срещи и да рекламират, за да повишат осведомеността относно ваксинацията срещу COVID-19 и ползите от нея.

Понастоящем спортните прояви не получават достатъчна подкрепа от правителствата и централните институции. ЕС следва да насърчава и инвестира повече в спорта.

Например спортистите, които отговарят на условията за участие в международни състезания, следва да получават финансиране, за да присъстват на тези конкурси. В някои случаи, както в случая с португалския екип на Judo, спортистите не могат да участват в международни състезания поради липса на финансиране. Спортистите също следва да получават помощ, за да бъдат допуснати до университети.

Следва да се увеличат разходите за кампании за насърчаване на спорта и да се насърчават общоевропейски спортни инициативи.

Генетично модифицираните организми (ГМО) могат да служат като екологосъобразен заместител на пестицидите и други подобни суровини. Разширяването на тяхното използване може да доведе до по-голяма защита на земята, намаляване на потреблението на енергия в земеделските стопанства, увеличаване на производството и намаляване на генерирането на хранителни отпадъци.

Една по-либерална политика в областта на наркотиците може да спомогне за решаването на проблемите, свързани с наркотиците. Когато веществата са разрешени, е по-вероятно гражданите да ги използват отговорно. Освен това, тъй като веществата ще се продават в законни магазини, а не чрез незаконни подземни мрежи, би било по-лесно да се ограничи достъпът на малолетните и непълнолетните до наркотици. 

Има твърде много деца с аутизъм и допълнително лечение и жизненоважни терапии като цяло скъпи. Семействата се борят да предоставят тази подкрепа.

Ползите за обществото от подкрепата за децата, страдащи от аутизъм, са огромни — те са талантливи, интелигентни и интелигентни членове на обществото, които могат да допринесат за много области на живота. Субсидирането или финансирането на това лечение би намалило този стрес от семействата.

На всеки гражданин следва да се гарантира минимално равнище на здравно обслужване, независимо от доходите или паспорта на ЕС. Трябва да гарантираме:

• справедливо и стандартизирано ценообразуване за наркотиците в цяла Европа
• равен достъп до иновативни лечения и животоспасяващи лекарства
• сходни периоди на изчакване за операции и процедури
• равни и справедливи последващи грижи във връзка с COVID-19 за всички, които са се заразили с болестта

Това беше година на сътресения за нашите здравни системи в контекста на пандемията от COVID-19. Не би ли било голям източник на устойчивост държавите — членки на ЕС, да поддържат определен стандарт на здравеопазване и да помогнат за финансирането му в целия регион в случай на бъдещи огнища на вируса? ЕС се нуждае от универсална система на здравеопазване със споделен бюджет, за който допринасят всички държави членки. Този бюджет следва да обслужва равно заплащане за здравните работници и еднакво равнище на грижи за всички европейски граждани.

Налице е липса на осведоменост за предизвикателствата, пред които са изправени младите хора, докато живеят със заболявания или хронични заболявания в училищата, работните места и обществата. Това създава социално изключване; но има решение. Младите пациенти не могат да участват в същите дейности и инициативи, формализирани от ЕС, в зелените пространства, в транспорта, в училищата и по време на големи събития.

Искаме ЕС да възприеме подход към законодателството, обхващащ всички политики, за да подобри качеството на живот на младите хора с хронични заболявания, като същевременно продължи да разглежда въпроси в рамките на политиката в областта на околната среда, икономиката, културата и т.н. 

Хроничните заболявания правят младите хора изключително уязвими, а COVID-19 изостря проблема чрез нарушен достъп до здравеопазване, изключителна предпазливост по отношение на ваксинацията и неструктурирана информация. Европа има голям потенциал за научни изследвания за повишаване на знанията за хроничните заболявания. Революционният напредък в медицината се нуждае от повече европейски инвестиции, сътрудничество и интегрирани здравни системи, които могат да използват научните изследвания за започване на клинични изпитвания.

Следва:

• Създаване на европейски центрове за високи постижения за конкретни болести.
• Разработване на регистри на пациентите в ЕС за трудни заболявания, особено респираторни заболявания, които правят пациентите уязвими на тежки заболявания от COVID-19.

Нуждите на пациентите следва да бъдат в центъра на цифровото здравеопазване. Въпреки че толкова много се цифровизира, що се отнася до здравеопазването, цифровият достъп изостава. Пандемията включи цифровото здравеопазване в обществото, но младите пациенти с хронични заболявания трябва да видят цифровизацията, за да се улесни и подобри достъпът до грижи.

Бъдещето на здравеопазването в Европа следва да включва видео консултации с най-добрите лекари в различните държави, цифрови здравни досиета и електронни рецепти в целия ЕС, за да се подобри пътуването и качеството на живот. 

Нуждаем се от европейски регистър на заболяванията, така че да знаем къде се появяват болестите, кой е засегнат и кои лечения са най-ефективни. Много пациенти не знаят процента на преживяемост на определени заболявания или дали някои лечения са свързани с рискове, които биха могли да застрашат здравето им по други начини.

По този начин младите хора могат да се чувстват уверени да работят и пътуват зад граница със съзнанието, че здравните им грижи остават достъпни.

От съществено значение е също така цифровите грижи да не заместват личните грижи и да не се пренебрегват тези, които се нуждаят от физическа среща.

Забрана на употребата на глифосат — хербицид, използван за борба с плевелите, в Европейския съюз, който вероятно ще бъде канцерогенен и вреден за нашето здраве.