Екологичните бедствия и изменението на климата оказват въздействие върху целия свят. Много пъти правителствата са изправени пред големи трудности, причинени от разрушаването на планетата, като например миграция, предизвикана от климата, или природни бедствия. Следователно по всеобхватен, систематичен и специализиран начин въпросите, свързани с климата, трябва да бъдат включени в многостранните и двустранните програми за сигурност, както и в пистата на външната политика.

Добър начин тази работа да бъде постигната е превръщането на опазването и възстановяването на околната среда в неподлежащо на преговори условие, когато става въпрос за дипломацията на ЕС. Разширяването на екологичния преход към програмите за Източното и Южното партньорство (Европейската политика за съседство) също е интересно за геополитическите нужди на Европа в областта на сигурността.

Както беше предложено да се създаде цифрова версия на еврото, съществуват много рискове, ако не се отнасяме към него със сериозността, която заслужава. Едно от основните опасения, произтичащи от концепцията за цифровото евро, е, че може да има пълна загуба на неприкосновеността на личния живот на потребителите и риск от злоупотреба с техните данни. Освен това с цифровото евро може да се злоупотребява, за да се наблюдават гражданите и техните покупки. 

За да се предотврати горепосоченото, е необходимо ЕС или да направи цифровата валута в евро отворена, или да спре да оценява предложението и евентуално да въведе еврото. Преди всичко не бива да превърнем цифровото евро в инструмент в ръцете на авторитарните правителства, с помощта на който те ще контролират населението, и за да постигне това, ЕС трябва да направи изходния код на валутата обществено достояние и да следва най-добрите техники за ИТ сигурност.  

Наблюдавайки световните събития през 2021 г., става ясно, че Европейският съюз трябва да бъде единен: важно е да бъдем подготвени за бъдещи заплахи и да запазим независимостта си от държави извън ЕС. Това би могло да се постигне чрез установяване на обща външна политика, която да спомогне за поддържането на мира на континента. Това може да се разглежда като ключова стъпка към постигането на статут на пълноценен политически съюз.

Една обща външна политика би позволила на ЕС да демонстрира сила и решителност, когато се среща с нации в дипломатически мисии. Това би спомогнало и за подобряване на външната и вътрешната ефективност; административните разходи за консулствата или посолствата могат да бъдат намалени и решенията да се вземат своевременно и ефективно.

Освен това той ще спомогне за защитата на интересите на ЕС и неговите граждани по света, като същевременно непрекъснато насърчава мира и свободата.

В целия ЕС следва да има общо минимално равнище на наказания за различни престъпления. Като цяло наказателните санкции следва да бъдат увеличени, особено в случай на повторни нарушения.

Трафикът на хора с цел, включително проституция, унищожава живота на хората. Наказанията за трафик на хора следва да бъдат тежки, за да отразяват вредите, причинени от действията. Правоприлагащите органи следва също така да увеличат усилията си за идентифициране на трафика на хора.

В рамките на Източното партньорство ЕС следва да създаде форум, на който млади хора от държави, участващи в замразени конфликти, да се обединят, за да мислят начини за създаване на диалог между обществата. Инициативата би могла например да обедини млади хора от държави като Молдова, Украйна, Грузия, Армения и Азербайджан и млади хора от самообявени независими държави като Приднестровието и Южна Осетия.

Националните полицейски сили често са виновни за дискриминация срещу членове на уязвими групи и за злоупотреба с техните правомощия. Една обща европейска полицейска служба ще третира хората в еднаква степен, като по този начин ще гарантира, че правоприлагащите органи спазват изцяло законите за борба с дискриминацията.

Електронната идентификация изглежда е съществен аспект от ежедневието в цифровия свят. Поради това ЕС следва да разработи надеждна и сигурна цифрова лична карта за всички европейски граждани.

Социалните медии напоследък бяха използвани в политическите процеси и дейности, включително предизборни кампании, комуникационни стратегии и дори глобални конфликти. Днес, тъй като платформите на социалните медии имат силата да променят динамиката на политическите ценности, следва да бъдем много внимателни при проверката на профилите в социалните медии. В случаите на профили, които са представени като официални (маркирани с „син знак за проверка“), но всъщност са фалшиви, институциите на ЕС следва да призоват дружествата за социални медии да поискат премахването на проверката или блокирането на такива профили. 

Пример за това може да бъде начинът, по който Русия използва социалните медии в Крим, и реакцията на ЕС. По-конкретно, тъй като ЕС не признава и продължава категорично да осъжда това нарушение на международното право, той следва съответно да предотврати проверката на фалшиви руски сметки на окупираните територии. 

Правителствата и другите публични органи се възползват от възможностите за масово наблюдение, които предоставя интернет. Понякога в името на по-добрата обществена сигурност правителствата нарушават личните данни и нарушават правото на гражданите на неприкосновеност на личния живот. Време е това положение да се промени.

Правителствата не следва да имат достъп до нашите лични данни под претекст за защита на непълнолетните лица или за борба с тероризма. В повечето случаи основните жертви на нарушения на сигурността на личните данни са често срещани хора, журналисти и активисти, тъй като са „опасни“.

Интернет гигантите, като например дружествата за социални медии, следва да оповестяват своите алгоритми от съображения за прозрачност. Важно е хората да могат да решават какъв вид съдържание и информация да получават. По този начин, вместо нарастващата агресивност, която понастоящем доминира в интернет, хората също могат да станат по-отворени и толерантни.

Институциите на ЕС следва да подкрепят създаването на европейска система за социални мрежи, която ще има виртуални платформи за срещи, социални мрежи и търсачка. За европейските граждани е важно да разполагат с обща официална комуникационна платформа на ЕС, тъй като последната може да гарантира киберсигурността и защитата на данните. 

Уведомлението за съгласие за бисквитките или изскачащият прозорец следва да стане отговорност на браузъра, а не на всеки уебсайт поотделно. Браузърите следва да имат икона, показваща използваните бисквитки, вместо уебсайтовете да искат съгласието на потребителите преди въвеждането на бисквитки. 

Процесите на онлайн регистрация и влизане в системата следва да бъдат улеснени чрез създаването на EU Identity Server. Това означава, че всички публични институции на всички държави членки ще имат опцията „влизане в ЕС“.

Споделеният граничен контрол е изключително труден. Поради това не е изненадващо, че съвместната гранична агенция на ЕС — Frontex, разполага със значителни възможности за подобрение. Предлагат се няколко идеи за подобряване на подхода ѝ към управлението на границите:

• Във всички дейности на Frontex следва да присъства наблюдател от Агенцията на ЕС за основните права (FRA), за да се гарантира защитата на правата на мигрантите.
• Освен това FRA следва да извършва оценки на качеството на хуманитарната реакция на Frontex, които да бъдат включени в ключови тематични доклади.
• Frontex следва да подлежи на същите изисквания за прозрачност като другите агенции на ЕС.
• Европейският парламент и Европейският съвет следва да получат по-голяма роля при вземането на решения в операциите на Frontex.

Тъй като развитието на информационните технологии в Европа е ниско, за нас ще бъде невъзможно да се справим с кибератаките и компютърните престъпления в близко бъдеще. Този факт е особено важен във връзка с липсата на закони, които да защитават онлайн потребителите и да наказват недобросъвестните потребители. 

Въпреки това би било безполезно да се създават нови разпоредби, ако не съществуват подходящи компютърни системи и програми за разпознаване на такива престъпления на първа инстанция.

По-важно от всякога е ЕС да продължи да инвестира в компютърни изследвания, да се консултира с академичните среди и да ги подкрепя, както и да създаде университетски институции, в които специалистите в сектора на развитието на ИТ да бъдат обучени да бъдат експерти в тази област. Освен това е крайно необходимо да се организира специализиран екип за справяне с киберзаплахите, като се има предвид, че последните могат да се увеличат в бъдеще поради появата на суперкомпютри.

Има хора, които умишлено или непреднамерено създават изказвания, подбуждащи към омраза. Въпреки че много хора са против изказванията, подбуждащи към омраза, и тези, които търсят справедливост, все още се нуждаем от глобална онлайн платформа, за да помогнем. В една част от тази платформа гражданите ще съобщават за всички форми на изказвания, подбуждащи към омраза, в тази цялост; след това информацията ще бъде проверена от член на централния екип и следва да се предприемат действия чрез официално разследване в местен съд или съд на ЕС. Тя би могла да функционира като начин за изпращане на предупреждение до нарушителите.

В днешно време новите видове нарушения на сигурността на данните стават все по-разпространени в нашия цифров свят, тъй като използването на онлайн платформи се увеличи бързо. Миналата година във Финландия нарушение на сигурността на данните в един център за психотерапия доведе до изтичане на 33,000 досиета с лична информация за клиентите. Този шокиращ инцидент доведе до дискусии на високо равнище относно киберсигурността и кражбата на самоличност. 

Изключително важно е личните данни на гражданите да бъдат защитени и криптирани и всяко дружество да признае своята отговорност в това отношение. ЕС трябва да намери начини за защита на онлайн потребителите от настоящи и възникващи онлайн заплахи. 

По-конкретно, абсолютно необходимо е ЕС да създаде законодателство за защита на онлайн потребителите от кражба на данни. За да постигне това, Европа следва:

• насърчаване на дискусиите по въпроси, свързани с цифровите технологии
• приоритизиране на устойчивостта на данните в предстоящите програми
• информиране на хората за методите за събиране на данни и за начина, по който се използват техните данни
• внимателно наблюдение на регионалните и глобалните тенденции в областта на защитата на данните
• повишаване на осведомеността за това как ние като хора можем да съобщаваме за престъпления в социалните медии
• намиране на алтернативни начини за докладване на киберпрестъпления на местно и международно равнище

Нещо, което ние, като граждани, следва да имаме предвид, е винаги да проверяваме надеждността на изпращача на връзка или електронна поща, дори ако той е физическо лице или дружество. Има много случаи на хакери, които правят фалшиви връзки, т.нар. фишинг връзки, в опита си да откраднат пароли в социалните медии или банкови идентификационни данни. 

Атаките срещу киберсигурността са една от най-големите заплахи в съвременния живот и последиците от тях се различават значително в зависимост от възрастта, пола и пола. Трафикът на хора, кибертормозът, кампаниите за дезинформация и кражбата на самоличност са само няколко примера за опасностите в интернет днес. 

Тъй като интернет се превърна в съществена част от нашето ежедневие, важно е да се повиши осведомеността и да се повиши осведомеността относно онлайн заплахите и уязвимостта.

Ефективно решение за защита от такива атаки е интегрирането на киберобразованието и основните програмни курсове в училищната програма и кампаниите за повишаване на осведомеността относно дезинформацията в училищата и университетите в ЕС. Друга творческа идея за включване на цифровата грамотност в класната стая е да се отдаде почит и честване на Деня на цифровата сигурност в училищата и да се подобри ученето чрез образователни карикатури, особено за по-малките деца.

Освен това училищата трябва да установят нова роля: учителят по цифрови технологии. Поколението, което се е разраснало с нови инструменти за комуникация, би могло да бъде най-добрият учител по тези технологии за ново поколение, което все още се разраства и учи в цифровия свят.

Освен това следва да има безплатен онлайн курс, достъпен на възможно най-много европейски езици, който ще се съсредоточи върху въпроси като киберсигурността, защитата на данните, неприкосновеността на личния живот в интернет и защитата срещу дезинформация. Най-важното е този курс да се преподава на прост език, за да бъде разбран от хора с различна възраст и образование. 

Гражданите следва да бъдат обучавани как да мислят критично и да използват интернет безопасно, така че да можем да намалим вероятността да бъдем засегнати от потенциални киберзаплахи. С други думи, нека направим хората цифрово грамотни!

Правната защита от дискриминация и насилие, основани на пола, следва да бъде по-силна. Всички случаи на дискриминация следва да бъдат докладвани на органите, като например работодателите следва да бъдат подведени под отговорност за дискриминация по отношение на заплатите, възлагането на отговорности или решенията за наемане на работа. В наказателното право санкциите за насилие, основано на пола, включително сексуално насилие, също следва да бъдат по-строги.

При администрацията на Байдън това изглежда е възможно по-тясно сътрудничество между САЩ и Европейския съюз. Това следва да се разглежда като възможност за укрепване на партньорството между двете страни и за изграждане на задълбочено сътрудничество. Тъй като Байдън е поддръжник на свободната търговия, областите на сътрудничество следва да включват финансово сътрудничество. Друга област следва да бъдат действията в областта на климата, в които САЩ и ЕС следва да дадат пример на другите.

Във времена на криза и извънредна ситуация съюзниците и съюзниците са по-важни от всякога. Поради това е от решаващо значение да се гледа отвъд границите на Съюза, да се укрепват връзките със САЩ и да се насърчава солидарността.

Когато през 2021 г. се наблюдават глобални събития, става ясно, че Съюзът трябва да застане заедно: важно е да бъдем подготвени за възможни заплахи и да запазите независимостта си от държави извън ЕС. Това би могло да се постигне чрез установяване на обща външна политика, която би била от полза за Европа и би спомогнала за поддържането на мира на континента.

Общата външна политика би позволила на ЕС да проявява сила и решителност, когато се среща с нации в рамките на дипломатически мисии. Това би спомогнало и за подобряване на външната ефективност, тъй като административните разходи за консулствата или посолствата биха могли да бъдат намалени. Той би могъл също така да спомогне за защитата на интересите на ЕС и неговите граждани по света, като същевременно непрекъснато насърчава мира и свободата.

Наличието на общи военни сили би спомогнало за гарантиране на независимостта на Европейския съюз, би било от полза в периоди на война и би намалило вероятността от провокации от трети държави. Общите военни сили на ЕС биха спестили ресурси и средства, които биха могли да бъдат реинвестирани в други части на икономиката.

В днешно време все по-младите деца участват в онлайн дейности и имат достъп до онлайн платформи, социални мрежи и сайтове. Много онлайн платформи обаче многократно са били подлагани на хакерски атаки, което доказва, че онлайн опасностите за децата и подрастващите, които не са толкова съзнателни, колкото възрастните по отношение на онлайн средата, са много. Поради това е важно уебсайтовете и платформите на социалните медии да бъдат достъпни само за хора, които са достигнали подходяща възраст.

Това може да се постигне, ако ЕС създаде специални бисквитки за проверка на възрастта на лицата, които се абонират за интернет платформи, и за забрана за това на деца на възраст под 13 години, в съответствие с европейското право. 

Важно е всяка държава членка да разполага със сигурно съхранение на данни на национално равнище, за да се гарантира сигурността и целостта на съхраняваните данни. Освен това съхранението на данни следва да се съхранява в затворена мрежа, до която могат да имат достъп само правителствени сървъри. Освен това следва да може да се знае кой е получил достъп до кои данни, за да се предотврати злоупотреба с данни.