От руския затвор до Страсбург: Олег Сенцов и неговата визия за ЕС
Украинският режисьор, писател и активист Олег Сенцов се изявява пред Европейското младежко събитие (EYE2021). По време на сесията въпроси и отговори към него Сенцов говори за затвора, руската агресия и изтезанията, както и за понятията саможертва, надежда и за привилегията да бъдеш част от ЕС.
В ярко осветена аудитория в Европейския парламент в Страсбург Олег Сенцов говори пред десетки европейски младежи. Някои от тях признават, че никога не са чували за него, но въпрос след въпрос, историята на Олег ги трогва и впечатлява много.
Житейската история на Олег контрастира рязко със спокойната атмосфера на Страсбург. След като прави своя дебют като филмов режисьор с „Гамър“, през 2013 г. Сенцов се присъединява към движението „Евромайдан“ – вълна от проевропейски демонстрации в Украйна. Това е рисковано начинание. Както отбелязва той, са можели да го убият: много други активисти в Крим са безследно изчезнали.
В много оспорван процес през 2014 г. Сенцов е арестуван от руските тайни служби и осъден на двадесет години лишаване от свобода по обвинение в тероризъм. В затвора той протестира за повече права за себе си и останалите затворници; по време на дълга гладна стачка теглото му спада с тридесет килограма. Въпреки несгодите в затвора той успява да корежисира нов филм, „Номера“. В него дистопично общество, в което всички граждани биват назовавани само по номер, бива разтърсено от факта, че едно дете получава истинско име. Олег се колебае и не дава ясни отговори (ролята на режисьора, казва, е по-скоро да задава въпроси), но може би в този филм можем да съзрем алегория за значението на приноса на младите за реформирането на грешно функциониращите системи.
Олег получи през 2018 г. наградата „Сахаров“ за годините, прекарани в кампании за демокрация, права на човека и свобода на словото. Той беше пуснат от затвора през същата година. Оттогава насам той отбеляза премиерата на още един свой филм, но далеч не забравя миналото.
„Не е възможно човек да си представи живота в руски затвор, докато си седи в Страсбург“, казва той на своята публика. Ето и общото послание на Олег към младежта по време на събитието: привилегия е да се живее в ЕС. Да се живее в пространство без граници, в което можем да избираме демократично политическите лидери и да се изразяваме свободно, без страх от арест и изтезания, е привилегия. В спокойствието на Страсбург човек лесно може да забрави това. Споделяйки своята история и обсъждайки я с младите европейци, Олег прави всичко възможно подобна забрава да не настъпи.
Той изтъква, че този привилегирован исторически момент не бива да се схваща като свършен факт. Европа не бива да забравя, че тази привилегия е изградена върху огромни мъки, нито да мисли, че историята на привилегията е даденост. Понастоящем привилегиите да живееш в Европа рискуват да бъдат подкопани от Русия. „Не е възможно да се водят преговори с крокодил“, казва той: Путин не вещае нищо добро за ценностите на Европа и за свободата на нейните съседи.
Олег е убеден, че Европа трябва да защитава своите собствени свободи. За него е ясно, че ЕС трябва да се стреми да помага на останалите да достигнат същите висоти. Сенцов представя Съюза като фар, като пример, към който да се стремят всички държави, така че да могат да създадат един по-мирен и демократичен свят.
За тази цел Олег вярва, че на младите е отредена особено важна роля. За него те са строителите на бъдещето на ЕС и света. Европа и светът ще станат по-добро място с помощта на младите хора само ако те са отворени към промените и имат желанието да се поучат от живота и борбите на предците си. Ако се съди по зададените в Страсбург въпроси и по ентусиазма, с който младите посрещнаха думите на Сенцов, неговата визия е споделена.
